Докато у нас дискусията на тема “за или “против еврото продължава

Докато у нас полемиката на тематика “за ” или  “против ” еврото продължава да се вихри с повече емоции, в сравнение с с обстоятелства, е добре да погледнем Хърватия като най-актуалния образец за реалния ефект и резултати от смяната на националната с единната валута.

Преди броени дни държавното управление в Загреб изнесе и формалните данни за икономическото положение на страната през измината година. От тях става ясно, че Хърватия има един от трите най-
високи растежа (близо 4 на 100 през 2024-та) в ЕС, като данните бяха потвърдени и от Международния валутен фонд.

Нещо повече, в случай че прибавим и близо 3,5 на сто растеж на Брутният вътрешен продукт в първата година от участието на
страната в еврозоната, то ще забележим, че общият ръст на Хърватия за този интервал е малко над 7,5 на 100. За България през този интервал растежът е надлежно 1,9 на 100 през 2023-та и 2,8 за миналата година.

Според изчисленията на Хърватската национална банка без еврозоната растежът на местната икономика през последните две години щеше да е под 2 на 100 на годишна база. Дори що се отнася до цените на артикули и услуги - голямото терзание на болшинството българи, прекосяването към еврото е имало незначително, даже леко дефлационно влияние